Здравей, мило мое
днес седнах да ти пиша -реших се.
защо си толкова  едновремено любящо и наказващо?
защо искаш да накажеш моето тяло за грешките му ,за незнанието му ,та нали ако го няма хего и теб и мен няма да ни имма?
Ти хем искаш от мен да сум човек ,хем да постъпвам като ангел 
Защо ти е този перфекционизъм?
Искаш от мен да имам само добри мисли и чувства за да бъда човек а, тогрешките са за хората ,а не за ангелите .Не ми разрешаваш да се чувствам човек заради грешките ,но иангел немога да буда ,тогава какво су м?
Казваш ми ,че нямам прасвида се чувствам ангел зашто съм грешила ,нямам право да съм ангел заштото съм грешила ,трябва да нямам нито една грешка за да буда човек 
Немога да бъда нито едното нито другото , ако се опитвам да не греша ти казваш ,че се правя на светица ,а мие непозволено заради грешките .
И сега какво ,ако сум безгрешна-невъзмойно,но дори исамо опитите , ти ги тълкуваш катонатягане ,като фалшиво,като искам да се чуствам като човек -сгрешки те су, типак го тълкуваш -фалшиво заштото имам грешки.
Като искам да се променя ти ми забраняваш зараади грешките ми